Конституцията-раната на Турция
Почти месец след изборите в Сърбия победителят в надпреварата, лидерът на прозападната Демократическа партия Борис Тадич, е зает със съставянето на правителствена коалиция. Той смята да съобщи добри новини на високопоставените представители от Европейския съюз. В Брюксел това се смята за положителен знак, тъй като, когато нещата в Белград вървят зле и реформите се нуждаят от помощта на ЕС, телефонът често не работи.
Преди изборите на 11 май реформите получиха точно такава помощ. Външните министри на страните от ЕС оттеглиха възраженията си относно провала на Сърбия да залови заподозрените във военни престъпления и подписаха с Белград ново споразумение, което открива пътя за членство на страната в ЕС. Седемнадесет европейски страни се ангажираха да премахнат входните визи за сръбските граждани. Посланието, че Европа гледа с добро око на Сърбия, беше привлекателно и показваше афинитета на Белград към перспективата за членство на страната в клуба на богатите. Вместо да изпаднат в изолация и национализъм, сръбските гласоподаватели предоставиха на партията на Тадич повече места в парламента.
СЪДЕБЕН ПРЕВРАТ
През последните десетилетия разширяването на ЕС очерта рамките на европейския континент. Бивши диктатури като Испания и Гърция еволюираха в съвременни демокрации, а бивши страни от Варшавския договор последваха примера им. Турция обаче, която преговаря за членство в ЕС, се намира на ръба на политическа криза.
През лятото Конституционният съд на Турция ще се произнесе във връзка с предложението на главния прокурор на страната, в което той обвинява управляващата Партия на справедливостта и развитието, че нарушава конституцията и разпоредбите в нея, отнасящи се до светския характер на държавата. Прокурорът настоя за разпускане на партията и за отстраняване от политическата сцена за пет години на 71 нейни членове, сред които премиерът Ердоган и президента Гюл.
„Доминиращото мнение на наблюдателите е, че Конституционният съд ще забрани правителствената партия в Турция и ще отстрани нейните ръководители”, смята Ян Лесер от фондацията “Маршал”. Според него европейският присъединителен процес на Турция може непоправимо да бъде накърнен, националистическите тенденции да се засилят, а отношенията на Турция със САЩ, които вече са обтегнати, да изпаднат в криза. Преговорите за членство на Турция са изправени пред много трудности и в някои страни, като Франция, Германия и Австрия, противопоставянето на пълноправното членство на Турция в ЕС е много силно.
Сега членството на Турция се усложнява още повече заради споровете около светския характер на държавата. Управляващата партия, която подкрепя членството на Турция в ЕС, се опита на няколко пъти да разреши на туркините да носят ислямски забрадки в университетите, да премахне ограниченията при изучаването на корана и да ограничи консумацията на алкохол в страната.
ИЗБОРЪТ НА ГЮЛ
Миналата година Турция беше разединена по повод избора на президента Абдуллах Гюл, кандидат от Партията на справедливостта и развитието, тъй като съпругата му носи ислямска забрадка. Защитниците на светския характер на Турция и висшите военни се разгневиха. На изборите, чието произвеждане предизвика криза, управляващата партия получи 47 на сто от гласовете, а Гюл беше избран за президент на Турция.
За Европа вероятността правосъдието да разпусне едно демократично избрано правителство не може да остане незабелязана. От правна гледна точка, това може да се отнася до турската конституция, но за пред очите на Запада е суров отговор, който поставя въпросителни доколко Анкара спазва критериите от Копенхаген. Според тях демокрацията и правовата държава трябва да бъдат зачитани в една страна, кандидат за членство в ЕС. ЕС реагира, като прояви съмнение относно съдебната процедура, каза наскоро комисарят по разширяването Оли Рен. Защото в европейските демокрации не е естествено правосъдието да забранява политически партии.
„ЕС допусна грешка като конфронтира проислямистките, проевропейски кръгове със защитниците на светския характер на държавата, сякаш става дума за два различни лагера”, казва Синан Юлкен, ръководител на Истанбулския център за икономическа и външна политика.
СЕРИОЗНА ДИЛЕМА
За Оли Рен дилемата е сериозна. Ако съдът се произнесе, както се очаква, ще бъде невъзможно да се игнорира волята, която поставя въпросителни за това, доколко вариантът за демокрация в Турция е съвместим с членството на страната в ЕС. Ако ЕС обаче замрази преговорите с Анкара, тогава ще бъде невъзможно да ги започне отново, тъй като, за да се случи това, ще е нужно съгласието на 27-те страни-членки. Следователно Европейската комисия вероятно ще предложи същата политика, която възприе да следва спрямо Сърбия през май 2006 година., когато Белград се стремеше да подпише споразумението за асоцииране и стабилизиране, което да открие пътя на страната за присъединителни преговори със съюза. Но тогава не беше нужно 27-те да са съгласни, за да може преговорите да започнат.
ЕС осъзнава, че същността на проблема е в турската конституция. Това даде възможност на главния прокурор да формулира искането си и пред защитниците на светския характер на държавата, така че те да застанат зад правовата държава и, с други думи, да подкрепят един от основните принципи на ЕС. Възможно е Комисията да постави въпроса за реформиране на турската конституцията като условие за продължаване на присъединителните преговори.
Според Юлкен подобен ход може да даде резултат, тъй като би поставил обективни критерии пред Турция при положение, че тя ще ги изпълни, а след това да продължат преговорите с ЕС, без да е нужно съгласието на 27-те. Колкото до Турция, нещата не са чак толкова ясни, колкото даже византийските интриги в политиката на Сърбия.
БТА
Inform,10.06.08
