Конституционният съд на Турция отмени закона позволяващ носенето на забрадки
Турският конституционен съд отмени решението на парламента да позволи на мюсюлманките да носят религиозни забрадки в учебните заведения на страната. Мотивът за решението на съда е, че законът е в противоречие със светския характер на конституцията.
Турското правителство, което бе иницатор на реформата изрази съжаление от решението на съда. Според него то ще лиши много момичета от образование.
От друга страна светски настроените кръгове от турското общество ще останат доволни, тъй-като голяма част от тях тълкуваха разрешението за носене на забрадки в университетите, като стъпка към повторно ислямизиране на страната.
На 9 февруари тази година С 403 гласа "за" и 107 "против" турският парламент одобри първата от двете необходими конституционни поправки, за да отпадане забраната за носене на мюсюлмански забрадки в университетите. Предложението за поправките бе направено от управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Турските интелектуалци изразиха тревогата си от плановете на управляващите, които не само биха върнали страната назад, но и биха я отклонили окончателно от важното членство в ЕС.
Междувременно на 31 март Главният прокурор на Турция започна дело срещу управляващата партия на Труда и благоденствието. Освен нейната забрана, той поиска премиерът на страната Таип Реджеп Ердоган и президентът Абдула Гюл да бъдат лишени от правото да се занимават с политическа дейност.
Причина за исканите забрани са обвиненията от страна на Главния прокурор, че партията има анти-секуларистка политика. Прокурорът визира в мотивите си именно отменения днес закон за забрадките.
Обвинението на Главния прокурор е в размер на 162 страници, които според него доказват, че правителството прокарва ислямистка политика.
Въпреки многобройните протести обаче Партията на справедливостта и прогреса се ползва с огромно обществено доверие. Премиерът Таип Ердоган спечели последните парламентарни избори с 47%. Той успя да увеличи подкрепата в своя полза въпреки, че вече управлява един мандат.
От ЕС изразиха сериозни притеснения относно започващото дело в турския конституционен съд. На първо място ЕС постави въпроса за демокрацията, тъй като APK е спечелила парламентарните избори и свалянето й по този начин се тълкува като нарушаване на демократичния процес.
ЕС изрази и много сериозни притеснения, че ако правителството бъде свалено ще бъдат замразени редица реформи, които Ердоган започна. Така процеса на интеграция на Турция към ЕС ще бъде още повече усложнен и забавен.
Конституционният съд в Турция има право да забранява и разпуска партии, които действат срещу светския характер на държавата. Последната забранена партия в Турция е “Партия на добродетелта”, която се явява предшественик на AKP.
Inform,юни 2008
