Четири сценария,ако забранят партията на Ердоган

Гасан Насър

Известният американски мозъчен тръст „Rand Corporation” предвижда четири възможни сценария за политическото развитие на Турция в случай, че Конституционният съд забрани сега управляващата Партия на развитието и справедливостта (ПСР). Решението на висшите магистрати се чака в края на юли или началото на август.

Вестник „Миллиет” отбелязва, че в анализа с обем 135 страници се посочва, че е е вероятно същите политици да се завърнат във властта, но с партия под друго наименование. Заедно с това, водената от същото партийно звено политика ще бъде по-различна от досегашната. Предполага се, че тя няма да е толкова агресивна по отношение на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Очевидно те ще се съобразят с предупрежденията на ЕС – ако продължи вътрешнополитическата нестабилност в страната, то Брюксел няма да е така добронамерен към Анкара.

Вторият сценарий очертава повторно завръщане на политиците от ПСР във властта под друг формален партиен етикет. В същото време те ще се завърнат към идеологическите си корени и ще започнат да прилагат подчертано ислямистка политика.

Третият сценарий предполага отново завръщането на ПСР във властта. Този процес обаче ще бъде реализиран с антиевропейски, а не проевропейски лозунги. Предполага се, че тези политици ще обвинят Западът и по-специално ЕС в политическата дестабилизация на страната. Идеята е хората на Ердоган да хвърлят вината за забелязващата се икономическа криза в страната върху външните фактори с цел възстановяването на доверието си пред местното обществено мнение.

Четвъртият сценарий е доминиран от тезата за възможен военен преврат срещу повторно активизиралите се остатъци от ПСР, което е в унисон с турските политически традиции. Тук се отбелязва, че армейската институция има опит в „прогонването на ислямистки партии от властта в Анкара”.

В същото време в Конституционният съд продължава вербалната война между ПСР и прокуратурата, която добави нови доказателства за „антисветските действия на управляващите ислямисти”. В доклада от 400 страници, в защита на партията, юристите на ПСР обвиняват главния прокурор Абдерахман Ялчинкая, че е „събирал доказателствата чрез световната интернет търсачка „Гугъл”. Редица наблюдатели оприличават документа по-скоро на философска лекция, отколкото на съдебна пледоария. В него се оспорва дефиницията на магистрата на понятието „секуларизъм”. Нещо повече, авторите на доклада обвиняват Ялчинкая, че подобно определение характеризира турската държава като тоталитарна, тъй като „секуларизмът” се възприемал като идеология. По този начин тя влизала в конкуренция с останалите идеологии и надделявайки над тях, застрашавала индивидуалните права и свободи. Интересното в случая е, че използваният термин е „религии”, а не „идеологии”, което вероятно подсказва истинското подсъзнание на защитатаващите се. Едновременно с това е възможно той да е неволна грешка, тъй като едва ли е в интерес на ПСР да говори за религии, след като обвиненията към нея са за ислямистки действия.

Някои наблюдатели считат, че дори времето за произнасянето на Конституционния съд е част от безкомпромистната война между ПСР и техните опоненти. Предполага се, че допълнителните аргументи, представени от прокурора, целят единствено да забавят решението на висшите мегистрати, тъй като партийните юристи трябва също да внесат своите контрааргументи в писмен вид в съда. Редица експерти отстояват тезата, че анти-ПСР силите (част от които се смята, че са и конституционните съдии) желаят ислямистите да бъдат забранени непосредствено преди местните избори през зимата на идната година. Цели се времето за създаване на нова партия и респективно за нейната подготовка за изборите да е колкото се може по-кратко. Изследванията на общественото мнение показват, че популярността на ПСР е спаднала, но все още е достатъчна, така че нейният правоприемник отново да спечели най-много гласове.

Inform,юни 2008