 | Турска журналистка, облечена по вкуса на управляващата партия. | |
Божидар Божков, снимки Росен Моллов
Сградата на в. "Заман" (в превод време - б.а.) на бул. "Йенибосна" в Истанбул сразява с внушителния, модерен вид и функционалността си. Но това е първото впечатление. Когато човек влезе вътре, неминуемо се сблъсква и с полъх от миналото, и то далеч не близкото - само три момичета от всичките 21, които срещам, не са забрадени. Макар че климатиците работят постоянно и температурата е в границите на поносимото, на човек му става жегаво, като гледа как хигиенистките например се мъчат да си вършат работата, покрити от глава до пети в специална синя роба. Тя така е скроена, че задължително включва и ислямска забрадка и почти наподобява арабския хиджаб. Останалите пък са се навлекли във всевъзможни плътни дрехи, някои от които вероятно идват в повече даже и през зимата. Технически сътруднички, журналистки, фоторепортерки... Те си дават вид, че се чувстват почти като равни сред преобладаващо мъжката редакция. И може би това щеше да е усещането и на всеки гост в "Заман", ако не беше фактът, че ислямската забрадка, или тюрбанът, както в момента я наричат в Турция, тези дни е основна тема на редакционните коментари на вестника. Нещо повече - това е и сюжетът както за почти всички турски медии, така и за обществения и политически живот на иначе светската държава, който почти я е разделил на два крайни лагера. Така че - проблем има.
Самият възход на "Заман" до внушителните му 900 000 бройки тираж днес, случайно или не, съвпада и с възраждането и разцвета в последните 15 години на политическия ислям в Турция. Зам. главният редактор на вестника Абдулхамит Билиджи не носи характерните за проислямистките турски политици мустаци и в облеклото и поведението му няма нищо, с което да подсказва, че им симпатизира. Говори умерено и балансирано като истински либерален журналист. Така е до момента, когато му отварям темата за забрадките. Тук тонът на Билиджи става патетичен, а той ми изнася една емоционална лекция за правото, което демократична Турция следва да даде на жените си - да се забраждат. А дали съпругата му носи ислямска забрадка? "Да", гордо отговаря зам. главният редактор на "Заман".
Хатидже (името й е променено по нейна молба - б.а.) е типичен представител на светската турска жена. Тя е екскурзовод в Истанбул, където развежда групи от България и почти целия бивш СССР. Родена е в едно от кърджалийските села, но в момента роднините й живеят във Варна. Изселила се е в Турция в началото на 90-те. Свободното владеене на български и руски я прави ценен кадър за туристическия бизнес, който заема едно от най-важните пера в южната ни съседка. Ислямската забрадка е едно от нещата, които Хатидже ненавижда най-силно. Това е и причината никога досега да не е посетила нито една друга мюсюлманска страна: "Не понасям да се забраждам, а това е задължителното условие за една жена, ако иска да влезе в Иран например. Дъщеря ми ходи миналата година в Пакистан. Но аз нямам нейната търпимост да се навличам и да ми е горещо. Предпочитам да обикалям Европа." Хатидже наблюдава с тревога увеличаващия се брой забрадени жени в Истанбул, но има обяснение за случващото се. "Причината далеч не е само в опитите на Ердоган (Реджеп Ердоган - министър-председател на Турция и шеф на управляващата с пълно мнозинство проислямистка Партия на справедливостта и развитието - б.а.) да мачка светската държава, като премахва разделението между политиката и религията, макар че безспорно и това дава своите резултати. Много момичета
използват забрадката като своеобразен протест
и даже не си дават сметка какво отъждествява тя. Слагат я и заявяват - ето ме, аз съм различна. Само че те вече се губят в общото море забрадени и подозирам, че скоро ще трябва да се разсъбличат, за да ги забелязват. Други го правят по чисто материални подбуди. Из цяла Турция обикалят всякакви ислямски фондации и предлагат финансова помощ на тези, които забрадят жените в семейството си. Разбира се, има и крайно религиозни, но аз лично не вярвам, че една жена доброволно ще си сложи тюрбан. Или е била убеждавана дълго от родителите или мъжа си да го направи, та внушението най-накрая е проработило, или е била заставена. Ето, г-жа Хайруниса Гюл, съпругата на президента ни, постоянно се хвали, че е интелигентна жена и сама е решила да носи тюрбан и той покривал главата, а не мозъка й, но същевременно не крие, че сватбата й е била уредена от родителите й. Това може ли да е жена със самостоятелно мислене? А и в Корана никъде не пише, че една жена задължително трябва да се покрива, освен ако не се намира в джамията. Това е привнесено от арабите и е символ на женското унижение и на нищо повече", разсъждава Хатидже.
Че много млади туркини носят забрадка не от силна привързаност към исляма, може да се види и с просто око. По централните улици на Истанбул често срещана е гледката на забрадено момиче, което страстно и съвсем демонстративно целува приятеля си. Други пък правят странни комбинации в тоалета - от строго покрита с тюрбан глава облеклото преминава в дънки и маратонки. Но докато това е едното лице на свободна Турция, Хатидже се притеснява от последствията, които могат да донесат действията на управляващите ислямисти. "В центровете на големите градове няма проблем, но в крайните бедни квартали и особено в малките населени места постепенно психологическият натиск към жените да се забраждат ще се засилва. Ако тази партия остане още дълго на власт, очаквам, че ще е много трудно в бъдеще за едно младо момиче да ходи свободно облечено, ако не живее в град като Истанбул", казва тя.
Вероятно воден от същите подбуди, Конституционният съд на Турция отмени преди три седмици прокараните от ислямистите законови поправки, с които бе премахната въведената някога от основателя на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк забрана на забрадени жени да посещават държавни институции и учебни заведения. За края на септември пък в КС е насрочено внесеното от главния прокурор второ подобно дело -
за забрана на управляващата партия,
обвинена, че работи срещу светската форма на управление. Повечето турски медии не се и съмняват, че забраната ще е факт, а само спорят дали още през септември или към средата на октомври. Очакванията са, че КС ще забрани и на Ердоган и повечето от сподвижниците му, които в момента са по върховете на властта, да упражняват политическа дейност в близките пет години, а възходът на лишения от харизматичните си лидери политически ислям най-после ще бъде спрян. Пресата е пълна и с дописки как юристите на Ердоган в момента обмислят каква нова партия да регистрират на мястото на сегашната.
Докато за Хатидже всичко това би било победа на демокрацията, зам. главният редактор на "Заман" обвинява конституционните съдии в налагане на "съдебна диктатура". Той така е озаглавил и един от последните си коментари: "Добре дошли в юристокрацията". "Как може решение, прието от 411 депутати (всъщност за забрадките в парламента гласува и опозиционната Партия на националистическото движение - б.а.), зад които стои 80% от турската нация, да бъде отменяно от няколко човека, за които не е ясно с каква подкрепа се ползват", възмущава се Абдулхамит Билиджи. "Институция, призвана да защитава конституцията, поставя под съмнение нейни ясни текстове - това е ненормална ситуация, каквато би била нощен пазач да краде или сол да гние". Част от коментарите си Билиджи публикува и в чуждоезичните издания на "Заман", едно от които излиза в България. Макар в Европа "Заман" често да е цитиран като авторитетно и сериозно издание, за Хатидже това е вестникът, който активно стои зад управляващите ислямисти. "Ако трябва да се сърдим обаче на някого, че пръв даде тон за навлизането на ислямистите във властта, то това е една жена. Казва се Тансу Чилер", сърдито отсича Хатидже. Чилер е бивш премиер на Турция и светска дама, но през 1995 г. нейната Партия на верния път се договаря за коалиция с ислямистите. Оттогава на практика те почти не са напускали властта, маскирайки се под различни имена. Управляващата в момента партия е сформирана през 2001 г., след като съдът забрани предшественичката й - проислямистката Партия на добродетелта. Тя пък бе създадена на мястото на друга забранена ислямистка организация - Партията на благоденствието, на чийто лидер Неджметин Ербакан съдът наложи забрана да упражнява политическа дейност като заплаха за националната сигурност и светската държава.
Ислямистите в Турция имат опит в мимикрирането
и никой не се и съмнява, че ако отново формацията им бъде забранена, почти веднага ще възкръснат с ново име.
В Турция телевизиите имат две характерни особености - там забулени жени не се допускат за водещи. Поне засега. И втората е, че по национални празници поставят до логото си на екрана лика на Ататюрк като символ на привързаността към идеалите му. Мустафа Кемал присъства и на всяка крачка в Турция с портрети или паметници. Но точно при сегашното правителство малко не на място биха звучали думите му: "Ислямът е парадоксална идеология на безнравствения бедуин","разлагащ се труп, който трови нашия живот".
 | | Президентът на Турция Абдула Гюл и съпругата му Хайруниса | |
 | | За разлика от повечето мюсюлмански държави, в Турция ислямизацията се прокарва от държавния апарат, не от моллите. | |
Inform,26.06.08
