Ще се завърне ли Фейтула Гюлен в Турция като Хомейни в Иран?
проф. Владимир Чуков Ненадейно името на известния турски ислямски писател и проповедник Фейтула Гюлен попадна във фокуса на световното внимание чрез две значими събития. Те нямат пряка логическа връзка помежду си, но всяко едно поотделно засвидетелства влиянието на този мислител в международен план.
След проведено от авторитетните периодични издания – американското „Foreign Policy” и британското „Prospect” онлайн допитване до 500 000 души за най-авторитетните интелектуалци в света, на първо място застава именно Фейтула Гюлен. За непредставителността на сондажа говори фактът, че първите десет места се заемат само от мюсюлмански духовни личности. Такива са например носителят на Нобелова награда - бангладешецът Мохамед Юнис, египетският проповедник Юсеф Кардауи, носителят на Нобелова награда - турчинът Орхан Памук и други. Организаторите на допитването заявяват, че най-много са гласувалите от личните сайтове на съответните личности, което хвърля сянка върху достоверността на получените резултати. Така или иначе, фактът, че Гюлен излиза на първо място, дори и в подобен тип изследване, говори, че неговите привърженици са изключително организирани, сплотени и активни. Усилията им са насочени към неговата скорошна реабилитация.
Вторият факт е оневиняването на известния проповедник от турската съдебна система, обвинен за организиране на терористична формация в страната. Това е третата присъда, която е окончателна, след като прокуратурата е оттеглила жалбата срещу решението на касационния съд. С това на практика се премахват всички правни препятствия пред Гюлен, възпрепятстващи завръщането му в родината. Той живее в САЩ от 1998 г., където официално е на лечение.
Фейтула Гюлен напуска Турция, за да избегне арестите, предприети от армията вследствие на безкръвния преврат от 28 февруари 1997 г. След тази дата последователите на бившия премиер-ислямист Неджметин Ербакан стават обект на безкомпромисно преследване. Паралелно с това, военните обвиняват някои офицери в симпатии към Гюлен и ги уволняват. Въпреки всичко, създадената от Гюлен „образователно-религиозна империя”, със статут на фондация, продължи да функционира. Счита се, че тя обхваща повече от 500 звена (университети, училища, институти, пансиони и други, развиващи дейност в около 90 страни от Европа, Азия, Африка и Северна Америка. „Социалният ислям” на Гюлен стриктно се придържа към деполитизацията си, но създадените от него и натрупали популярност институции, като телевизия „Саманиолу”, вестник „Заман”, списание „Оксам” и други, не могат да не третират проблеми от политическо естество.
Всъщност авторитетът на Гюлен сред мюсюлманската общност се трупа най-вече чрез отворените му контакти с представители на другите религии. Той се срещна с покойния папа Йоан Павел ІІ, с вселенския партриарх Бартоломей, със сефарадския равин Елияху Бакши-Дорон и други. Възприемайки част от идеите и възгледите на създателя на движението „Нур” (светлина) Сайд Нурси, Гюлен се опитва да стане „просветителя” на турския ислям. Извоювайки си желаното място в сърцата на религиозните турци, той несъмнено се превръща в потенциален съперник на всеки местен политик, който се състезава на ислямистката писта в Турция. Дори формално погледнато, логично Фейтула Гюлен по естествен път се явява конкурент на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), чийто лидер е сегашният премиер Реджеб Ердоган. Социолози твърдят, че привържениците на Гюлен традиционно гласуват за десните консервативни партии, а на изборите през 2002 и 2007 г. са дали гласа си за ПСР. Дали биха направили същото, ако техният кумир е в страната?
Не е ясно какви са плановете на Гюлен след официалното отпадане на пречките за неговото завръщане. Още по-силни са съмненията дали той ще наруши практиката си и ще се захване с политика. Едно е ясно. Неговото евентуално присъствие в Турция ще нанесе удар върху монолитността и ще раздроби ислямисткото движение. Сред слуховете за въпросното решение на турското правосъдие е и този, че се създава още един инструмент за нанасяне на удар срещу управляващите ислямисти. Намират се и хора, които считат, че завръщането на Фейтула Гюлен ще бъде сходено с това на Хомейни в Иран. Въпросът е обаче кого ще сгромоляса Гюлен в този хипотетичен случай? Дали светската държава или неговия потенциален идеологически конкурент – Реджеб Ердоган? Логическите разсъждения ни водят към отговора, че целта е по-скоро да се формира ядро, ислямистко по съдържание, но опозиционно настроено към популярната ПСР и евентуално към нейната правоприемничка. Най-вероятно Фейтула Гюлен и неговият авторитет ще бъдат използвани като част от инструментариума за доунищожаване на силно консолидираното ислямистко течение около Ердоган.
Остават въпросите дали Гюлен ще желае да се включи в подобен сценарий, ако такъв съществува? Мнозина приближени до него изключват шумното завръщане на Гюлен в родината. Нещо повече, те дори не вярват той скоро да стъпи на турска земя. Приближеният до авторитетния проповедник журналист Хюсеин Гулярджи отбелязва, че тези, които смятат, че Гюлен ще стане втори Хомейни, дълбоко грешат. Според него Фейтула Гюлен е изключително скромен човек, очевидно желаещ да се разграничи от идеите и действията на създателя на ислямската революционна държава в Иран. Писателят Ахмед Хакан от своя страна отстоява тезата, че Гюлен със сигурност няма да се забави да се завърне в Турция. Той обаче също изключва бъдещи действия, зад които прозира политически контекст. Самият проповедник заявява в своя блог, че неговият престой в САЩ не е политическо изгнание. Той претендира, че през този период непрекъснато е пътувал и е контактувал с различни звена на своята фондация.Интересното в случая е, че ако Фейтула Гюлен се завърне в Турция, това ще се възприеме като своеобразен реванш от неговите привърженици по целия свят. Те ще се активизират в проповедта на „просветения” му турски сунитски ислям. В кръга на влиянието му попада и България, в която преди години бяха открити негови последователи. Логично е да се направи заключението, че динамизиране на действията на последователите на Гюлен се очаква и в нашата страна. Така съдбоносните за съседна Турция политически събития, които се очаква да достигнат своята кулминация през идните месеци и в които главни действащи лица са ислямистите (умерени или по-консервативни), е възможно да имат своя отзвук и в България. Причината се корени не само във факта, че Турция е съседна държава, но и че най-голямото етническо и религиозно малцинство у нас са турците, изповядващи ислямската религия. Земетресенията в една страна винаги се чувстват и у съседите. Същото важи и за тези, които имат политически характер.
Inform,юни 2008
