Турция търси стратегия за излизане от кризата със забрадките
След изборната си победа миналата година премиерът Реджеп Тайип Ердоган обеща да стана "премиер на цяла Турция", но опонентите му го обвиниха, че намерението му е да осъществи ислямска програма, а не широко подкрепяните либерални реформи. Тъй като този спор заплашва да вземе връх в турската политика, някои призовават към постигане на нов консенсус
От Айхан Шимшек за Southeast European Times
 Министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган може да бъде принуден да напусне политиката. [Гети Имиджис] |
Турция навлезе в дълбока политическа криза след решението на Конституционния съд в началото на този месец срещу поправките, предложени от управяващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която е с ислямистки корени, за разрешаване на носенето на забрадки в университетите.
Решението нанесе тежък удар върху премиера Реджеп Тайип Ердоган и има вероятност решението да увеличи шанса Съдът да забрани и ПСР на Ердоган заради подкопаване на светския характер на държавата.
Главният прокурор на Турция поиска от Съда да забрани ПСР, както и участието в политиката на 71 от нейните лидери в срок от пет години. Той определя поправката за забрадките като един от главните елементи, показващи, че партията "има скрита ислямистка програма". Решението на съда се очаква през юли.
Искането за правото за носене на забрадки в университетите е спорен въпрос в Турция от десетилетия. Макар че някои мюсюлманки тълкуват Корана като незадължаващ ги да покриват косите си, други използват различни видове забрадки. Най-строгият вариант - покриването на цялата коса - се смята в Турция за символ на политически ислям.
По принцип туркините са свободни да решат дали да носят или да не носят забрадки. Но забрадките са забранени за държавните служители и за студентите. Поддръжниците на премахването на забраната твърдят, че свободата на изразяване е застрашена, докато противниците смятат, че въпросът се движи от политическия ислям.
Дебатът стигна до много чувствителна точка миналата седмица. По телевизионно новинарско предаване млада жена със забрадка заяви, че тя и приятелките й "се възхищават от Хомейни", лидера на ислямската революция в Иран, и вярват, че Мустафа Кемал Ататюрк - основателят на светската Турска република - "е предал ислямската нация".
 Жена стои под редица турски знамена по време на протест в Истанбул срещу решението на съда в Турция да анулира закон, даващ възможност на жените да носят забрадки в университетите. Решението от 5 юни се смята за знак за наближаващо дело срещу управляващата Партия на справедливостта и развитието. [Гети Имиджис] |
Eргюн Озбудун, известен либерален професор, който преди ръководеше подготовката за нова гражданска констутиция, разкритикува последното решение на Конституционния съд срещу забрадките, заявявайки, че съдиите са надвишили правомощията си. "Също така Съдът тълкува по много строг и нелиберален начин секуларизма, което не съществува в нито една западна демокрация днес - дори във Франция, която много стриктно се придържа към секуларизма", заяви той за телевизия Канал Д.
Според Озбудун онези, които наистина искат ислямска държава в Турция възлизат на под 10% от населението, така че заплахата е много слаба. Неотдавнашно проучване установи, че мнозинството турци са за отделянето на държавата от религията, докато 76% също желаят да бъде разрешено да се носят забрадки в университетите.
Не всички интелектуалци обаче са съгласни с Озбудун. Гюлсум Билгехан, политик от Републиканската народна партия (РНП) и уважаван бивш член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, предупреждава, че според ПСР туркините са застрашени да изгубят правата си.
"Политически ислямистки групировки систематично се опитват да ислямизират страната и днес ние виждаме, че дори малки момичета от основното училище са принудени да носят забрадки в някои части на страната", казва тя.
Критикувайки това, което тя описа като "реторика за свободата" на ПСР, Билгехан заяви, че все повече и повече жени са изключени от обществения живот, като им се отрежда традиционната роля на майки домакини. Според статистиката участието на жените в работната сила наистина е спаднало от 34% през 1990 г. до малко над 22% в края на 2007 г.
Едва 25 от 340-те депутати от ПСР са жени, а в кабинета на Ердоган има само една жена министър.
Известният турски писатер Сонер Ялчън изследва семействата на лидерите на ПСР в наскоро излязлата полулярна книга "Кого искате да излъжете?" Той прави заключението, че повечето жени в тези семейства решават да носят забрадки, след като са се омъжили, и макар че повечето от тях имат университетско образование, те не са потърсили работа, след като са се омъжили и са решили да си останат вкъщи.
Според Ялчън традиционният консерватизъм сред политическите ислямисти ги държи извън обществения живот.
Макар че турските интелектуалци и политици може да са разделени по въпроса за забраната на носенето на забрадки, съществува почти консенсус по въпроса, че Ердоган се е представил зле при решаването на въпроса след решителната си изборна победа през юли миналата година.
 Хиляди турци посетиха мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк в Анкара през февруари, за да протестират срещу вдигането на забраната за носенето на ислямски забрадки в университетите. [Гети Имиджис] |
ПСР спечели 46,6% от гласовете, спечелвайки подкрепата на бизнес средите, както и на либералите, които искат стабилност и продължаване на политическите и икономически реформи, необходими за членство в ЕС.
В речта си след спечелването на изборите през юли 2007 г. Ердоган заяви, че неговата партия е решена да поддържа демократична, светска и социална система в Турция и върховенството на закона. Той се обърна и към онези, които бяха гласували за светската опозиция с думите: "Мога да разбера тревогата ви; гласовете ви са също ценни и за нас. Вие обогатявате нашия демократичен живот".
Според коментатора Джунейт Юлсевер, който преди смяташе, че ПСР има потенциала да превърне Турция в либерална демокрация, премиерът не е изпълнил обещанието си.
Вместо да бъде "премиер на цяла Турция" и да осъществява либерални и демократични реформи, Ердоган най-вече се насочи към промени, които ще облагодетелстват неговите избиратели с ислямистки корени", твърди Юлсевер.
Понастоящем политиците и интелектуалците в Турция обсъждат стратегия за излизане от кризата, която вече започна да подкопава икономическите перспективи на страната и надеждността й като страна кандидатка за членство в ЕС.
Най-известният турски коментатор, главен редактор на "Хюриет" призова и двата лагера да работят за благото на страната.
"Сега трябва да забравим всичко и да отворим нова страница за нов социален консенсус", писа Ертугрул Йозкок в своята рубрика в четвъртък. "Трябва да избегнем по-нататъшни противоречия и да се обединим около общите цели, като започнем с членството в ЕС," каза той.
Йозкок предложи ново задълбочена дискусия за спора със забрадките и предложи забраната да може да се отмени само след като на секуларистите се дадат нови уверения, като забрана за подобни ислямски символи в началните училища и в гимназиите, както и за държавните служители.
"Възможен е нов социален договор за демократична и светска Турция", каза той. "Но ние първо трябва да започнем да изграждаме доверие един към друг."
Юли 2008
