Бруталните традиции отприщват сексуалната близост между момичетата

Вълна от лесбийки шокира Турция

Признанието "Мъжете не ме привличат" е светотатство при южните ни съседи

Турция е известна със строгите си традиции и стриктния морал. И то най-вече по отношение на жените. За средния европеец може и да звучи като отживелица, но в южната ни съседка и по-точно в Анадола е закон момата за женене да бъде непорочна. Тя може да мине през венчилото само ако е "честна". Ако момичето се окаже вече "употребено", моментално я връщат на семейството й. И всички научават за позора й. А той се изчиства само по един начин - като роднините й я убият.

Истанбул
Нахиде Дениз
специално за "Стандарт"
Тези твърде брутални традиции обаче отприщват близостта между момичетата, особено в Анадола. Там "явлението" се нарича "сестринство". Общо взето, обаче не се обръща много внимание на близостта между девойките. Родителите не възразяват, когато те нощуват заедно. И затова, в сравнение с гейовете, лесбийките успяват по-успешно да прикриват сексуалната си самоличност.
В Турция по принцип не се води статистика на лесбийките, защото обществото отрича съществуването им. Но, когато се разбере, че момиче е лесбийка, тя насила бива омъжвана. Другият вариант е роднини и близки на семействата мъже да изнасилват тези девойки, за да ги "обърнат".
В последните години заради изпълнението на критериите за ЕС отпаднаха и някои табута, особено по отношение на гейовете. Един от най-известните модни дизайнери Джемил Ипекчи в последно време публично демонстрира, че е хомо. А това не е малко, защото консервативното турско общество изключително държи на мъжествеността. "Всеки турчин се ражда войник", казват турците, а обрядът за мъжественост - сюнетът, се чества с пищни тържества.
В Истанбул е регистрирано обединение на гейовете, лесбийките и транссексуалните, наречено Ламбда63. Но за проблемите на лесбийките не се говори много. В медиите също много рядко може да се прочете нещо, с изключение на случаите на сблъсъци с полицията.
Признания от рода на "не чувствам влечение към мъжете" се считат за светотатство или се свързват главно с порнография.
Опит за пробив бе направен преди 3 години с филма "Две девойки", по сценарий на популярната турска публицистка Периха Магден. Но прожекциите преминаха при почти празни салони. През март 2007 г. 15 студентки от университета "Билги" основаха клуб на лесбийките "Гьоккушагъ" ("Дъга"), но и за него не се говори почти нищо. Според една от основателките му проблемите се коренят в предубежденията към жената, на която в мюсюлманските общества гледат като на обект, който трябва да задоволява мъжката сексуалност.
"Колкото и да искате да говорите за себе си, няма да успеете, защото в Турция се правят, че не съществува лесбийство - казва тя. - Това е свързано с предубежденията на мюсюлманското общество към сексуалните влечения на жените. В тази страна жените нямат право да показват своята сексуалност, нямат право да избират, следователно нямат право да бъдат и лесбийки. Тях винаги ги свързват със сексуалните предпочитания на мъжете", разказва тя.
Друга свързва проблема с невежеството на обществото. "Те не искат да вярват, че ние също може да се обичаме", обяснява тя. Това е невежество и отричане на женската сексуалност.
Пак според запознати в Турция лесбийките се делят на няколко категории:
- с мъжки вид - Butch
- с женски (феминистки) вид и изпитващи влечение към butch - feminen
- жени с влечение към жени - lipstick
- междинна група, но клоняща повече към butch - chapstick
- малки момичета или такива, които се преоткриват като лесбийки - baby dike
- никога не са правили секс с мъже - gold star.

Inform,02.10.2008