Не винаги е безплатно в Истанбул

dr_abdul

Привлече ме Истанбул като разкошен град още от първото ми посещение,тогава обикалях града около Босфор И се насладих на чистия морски бриз в едно от най красивите места .
След това посетих И синията Джамия , Агя София И великият музей (Kapy Сарай) преди да се изморя от многото обикаляне и да седна в едно кафене до музея поръчайки една чаша турско кафе.
Една чаровна Сервитьорка която забеляза акцента ми ме попита:
-Откъде знаете турски ? да не сте чуждестранен студент тук
-Не. Отвърнах аз..Аз уча в България , Но съм научил турския като хоби покрай моите колеги в университета. само И само за да мога да разбера текстове на турските песни .
А тя се усмихна доволно И си продължи работата.
А след като изпих кафето поисках сметката за да платя, но младата сервитьорка се усмихна отново чаровно И каза на турски:
- бандан олсун ( Аз черпя) И разбрах че получавам награда за езикознанието ми.
Благодарих й И продължих да обикалям из Истанбул докато огладнях И минах през един ресторант за бързо хранене И поръчах по един турски дюнер , а докато ми го готви момчето там си приказвахме малко с него на турски И ми зададе същия въпрос която ми зададе сервитьорката в кафенето , И –за моето учудване- пак: Дюнерът беше безплатно от човека който се възхити на един чужденец който доброволно е научил турския език за да разгадае текстове на турските песни.

И накрая на обиколката минах в един magazin за да си купя цигари , И сякаш свикнах да е безплатно взех цигарите И излязох без да платя , но дрезгавия глас на магазинера ми вика: Хисап афандъм (сметката господине) И тогава се сетих че трябва да плащам за цигарите , и с притеснителна усмивка му се извиних за моето разсейване платейки за цигарите.

Inform

Забележка:Оригинален правопис!