ДПС – поглед отвътре
Боряна Димитрова, агенция "Алфа рисърч
От 8 до 20 август, социологическа агенция Алфа Рисърч проведе поредица от дълбочинни интервюта и представително количествено проучване сред 560 потенциални избиратели на ДПС в районите Благоевград, Добрич, Кърджали, Силистра, Търговище, Шумен и Хасково. Макар и да няма претенциите да обхваща всички аспекти от сложната икономическа и социално-политическа картина в тези региони, изследването показва някои интересни тенденции, които очертават възможните варианти в политическото поведение на твърде изолираната, несловоохотлива и обикновено страняща от външно внимание турска общност у нас.
Жизнен стандарт, икономическа диференциация и .... оптимизъм
Около 70% от турците в България живеят в селата, близо 55% са с основно образование. В голяма степен това определя сравнително ниският им икономически статус и трудната адаптация към икономическите отношения на прехода. През последните години обаче, тенденциите и при тях са не по-различни от наблюдаваните в национален план.
От 2001 до 2008г. безработицата сред турския етнос спада три пъти – от 41 на 16%.
В структурата на заетостта доминира строителството (30%), производството и търговията (около 25%), селското стопанство (20%). Служителите в администрацията нарастват от 4 на 9 на сто, частните собственици са около 5%, колкото е делът им и сред цялото население.
Диференциацията между бедни и богати нараства, въпреки че само една относително малка част живее в големите областни центрове, където стандартът на живот е най-висок. С най-добри финансови показатели са хората, които работят на повече от едно място – често се съчетават администрация и земеделие, търговия и производство, администрация и дребен бизнес и пр. "На дъното" са работниците в селското стопанство и пенсионерите. Ако говорим в обективни икономически показатели, турският етнос днес е между българите и ромите. В редица отношения обаче, като например структура на заетост и икономическа активност, той се доближава много повече до българския, отколкото до ромския.
Турците са доволни като цяло от начина, по който се променя живота им през последните години. А в сравнение с мнозинството от населението, са направо "ултра оптимисти".
Само 24% от турските домакинства определят живота си като променящ се към по-лошо,
а 35% - към по-добро. 67% се надяват да бъдат по-добре материално през следващите две-три години. Такива са очакванията им и за населеното място, в което живеят.
В рекапитулацията обаче, неизменно присъства оптимизмът,
въпреки проблемите: "пътища направиха, водопровод в селото пуснаха, младите роптаят, ама не знаят в Балкана колко е тежко. За всички е трудно, но нещата общо-взето вървят"; "от две години няма безработица и нещата вървят към по-добре", "не вярвам много на политиците, но работата ми е добра, като няма напрежение между хората, нещата вървят"....
При него обаче е налице нещо много съществено – усещане за движение, за промяна, включително и перспектива за по-нататъшна промяна не просто в материалния, а в цялостния социален статус на турската общност.
Това е, което я прави по-голям оптимист от българите, които не виждат промяна в статуса си на граждани – не се възприемат нито като по-ценени, нито като по-зачитани, нито като по-овластени.
Позитивно настроени,
турците разбираемо са значително по-слабо критични както към собствената си партия, така и към управлението като цяло.
За момента ДПС продължава да се радва на електорален комфорт, за който останалите партии могат само да мечтаят.
53% от неговите потенциални избиратели се доверяват на правителството, 45% - на ДПС, също толкова - на местните власти. Единственото по-ниско доверие е към собствените им депутати (33%), но и то е далеч над средните стойности за страната. Частично, но само частично,
тази подкрепа се дължи на усещането за възходящо движение и промяна в цялостния социалния статус, за които вече говорихме.
Самата тази промяна обаче не е нито толкова голяма, нито еднакво силна за отделните представители на турската общност, че да мотивира политическа подкрепа, независимо от отнемането на икономически ресурс и явното облагодетелстване на политическия елит.
Политическо-патриархалната симбиоза на вота за ДПС
Онова, от което ДПС черпи своя гарантиран резерв, е възможността, когато икономическата аргументация забуксува, да апелира към по-фундаментални ценности и по-дълбоки страхове на турската общност – религия, етническа идентичност, съхранение на обичаи и традиции. В това отношение реакциите на турските избиратели и до ден днешен са еднозначни.
За кого гласувам? - за ДПС, че иначе може да стане страшна работа. Може да се сменят партиите и да забранят религията ни, да се повтори онова, което беше преди..
Обобщените резултати възпроизвеждат тези нагласи. Два са основните мотива за вот в полза на ДПС - 27%, "защото се грижи да живеем по-добре", 23% - "защото защитава религията и обичаите ни". 44% са на мнение, че най-голямата опасност за България е да дойдат на власт партии "които да посегнат на религията ни". В това отношение атаките на Атака оказват голяма услуга на ДПС. 68% от турците са убедени, че има партия, която е техен враг и това е Атака. Двусмисленото отношение на останалите партии към нея не допринася нито за разсейване на тези страхове, нито за дистанциране от "защитника ДПС".
Цялата статия ТУК
