Турция във фокус-новини,23.08.08

Броят на арестуваните по подозрения в терористична дейност в Турция достигна шестима души
23 август 2008 | 17:07 | Агенция "Фокус"
Анкара. Шестима са задържаните по подозрения в участие в организацията на бомбения атентат, извършен в Измир в четвъртък, отговорността за който бе поета от радикалната кюрдска групировка “Ястреби за освобождение на Кюрдистан”, предаде АФП, позовавайки се на Анадолската агенция.
Трима от заподозрените са задържани в Диарбекир, а другите трима – в Измир.

Петима души бяха задържани в Турция по подозрение за терористична дейност
23 август 2008 | 15:48 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турската полиция задържа петима души по подозрения в участие в организацията на бомбения атентат, извършен в Измир в четвъртък, отговорността за който бе поета от радикалната кюрдска групировка “Ястреби за освобождение на Кюрдистан”, предаде АФП, позовавайки се на Анадолската агенция.
Трима от заподозрените са били заловени в Диарбекир, град с преобладаващо кюрдско население.
“Ястреби за освобождение на Кюрдистан”, които вече поеха отговорността за няколко смъртоносни атентата, заявиха днес, че са отговорни и за нападението над полицейски автобус в Измир, при което пострадаха 16 души, както и за самоубийствения атентат в Мерсин, при който бяха ранени 12 полицаи.

Лидерът на прокюрдска партия в Турция призова ПКК да свали оръжието
23 август 2008 | 14:40 | Агенция "Фокус"
Анкара. Председателят на Партията на демократичното общество /ПДО/ в Турция Ахмет Тюрк призова терористичната организация Кюрдска работническа партия /ПКК/ да свали оръжието, пише турският печат. “Докато продължават бомбардировките и въоръжените конфликти е по-трудно да се намери решение. Двете страни трябва да осъзнаят, че насилието не е решение”, е казал Ахмет Тюрк, цитиран от вестник “Сабах”. По думите на лидера на прокюрдската партия държавата трябва да предприеме други мерки. Той вярва, че ПКК ще се откаже от насилието, ако държавата възприеме такъв подход.
ПКК напоследък предприема нападения в централни части на градове в Турция, в резултат на което са убити или ранени десетки цивилни и служители на силите за сигурност в Истанбул, Мерсин и Измир. Нападенията се засилиха след 15 август – датата, на която е основана забранената ПКК, отбелязва изданието.
Ахмет Тюрк е поискал също неговата партия да участва във Висшия военен съвет на страната. По думите му кюрдският проблем може да се реши чрез диалог и с демократични действия. "Ако ни поканят, ще участваме във Висшия военен съвет. Откакто сме в парламента, към нас се отнасят студено. Правителството трябва да обърне внимание на призива ни", е казал лидерът на ПДО.

“Хюриет”: Увеличават се чуждестранните инвестиции в Турция
23 август 2008 | 13:28 | Агенция "Фокус"
Анкара. Чуждестранни инвеститори са вложили над 10 млрд. долара в недвижима собственост през последните пет години, според последните официални данни, съобщава на електронната си страница турският в. “Хюриет”.
В някои части на страната толкова много чужденци са закупили недвижимост, че сметките за електричество пристигат с превод на английски език. Германците, които са стабилни клиенти в тази сфера в Турция, започват бизнес, а в Анталия почти една четвърт от недвижимостта е собственост на чужденци.
“Можем да очакваме в скоро време удвояване на цените, както това се случи преди известно време в България, Румъния и Хърватия”, заяви турски експерт в областта.

На 23 август Турция протестира срещу изпратена й от България нота

23 август 2008 | 02:04 | Агенция "Фокус"

София. На 23 август 1950 г. Турция протестира срещу изпратената на 10 август 1950 г. нота от България, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Според Турция Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 г. , не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. От турска страна се опасяват от инфилтрирането на шпиони. Отбелязано е още, че турската икономика не е в състояние да приеме такава вълна бежанци.
В периода 1950-1951 г. България напускат 156 410 турци, през 1969-1979 г. - 114 420, а през лятото на 1989 г. - над 220 000. В периода 1984 г. - 1985 г. се осъществява масово смяна на имената на българските турци.
На 8 май 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение за продължаване на обичайните модернизационни мероприятия, с които да се подобри интеграцията на турското малцинство в българското общество.
Решението е подкрепено и от Тодор Живков. Той предлага "всички партийни държавни и стопански организации да провеждат партийната политика към групата на българските граждани с турско-арабски имена, наричани в документа "български турци" при зачитане на Конституцията". С това решение се набелязват и редица мероприятия за икономическото развитие, патриотичното възпитание и приемането във ВУЗ на младежи от тази етническа група. В документа обаче не е споменато за необходимите мерки, които трябва да се вземат, и е изготвено допълнително решение, утвърдено с протокол №371/1984 в отдел "Деловодство" на ЦК. С него се набелязват серия мероприятия срещу протурската и проислямска пропаганда, срещу учители "български турци" с националистически и други прояви, за материална и социална подкрепа на браковете между българи и "български турци". В изказването си Живков подкрепя и двата проекта и посочва, че по етническия въпрос решенията следва да се изпълняват при пълна секретност.
Посочва се още, че е необходимо да се работи за повсеместна употреба на български език. Дадени са указания говорещите друг език, особено турски, да не бъдат обслужвани в обществени заведения и учреждения. За успешно решаване на въпроса е посочено, че е необходимо изселване на някои националисти, настроени протурски.
Извън протокола Живков заявява, че е взел еднолично решение за смяна на имената на “българските турци”. Това решение е подкрепено от министър - председателя Георги Атанасов. Предвидено е решението на Тодор Живков да бъде реализирано чрез партийния апарат на БКП под ръководството на премиера Г. Атанасов и на държавните репресивни органи под ръководството на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Указания от Тодор Живков Атанасов и Стоянов получават на 10 декември 1984 г. На проведено съвещание на ръководството на МВР е разпоредено да бъде предприето преименуване на българските граждани с турски имена във всички окръзи.
С решение на Политбюро на БКП в края на месец декември 1989 г. е отречен т.нар. “Възродителен процес”. През 1991 г. прокуратурата на въоръжените сили повдига обвинения срещу Димитър Стоянов, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов и Петър Младенов. Делото многократно е внасяно от прокуратурата за разглеждане във Върховния съд, като е връщано за доразследване.