Семeйството в турското общество, от една страна, е истинско училище, детето там расте заедно с поколението, т.е. заедно с близки и роднини и в града е една производствена единица. Майсторите вземат за чирак близките си роднини, познати сънародници. И затова занаятите, от една страна, в старите общества не са места, където се събират случайни хора. Вземайки ближния за чирак и калфа, занаятчийските клонове се оформят според етническия корен. А дали днес все още имаме нагласата да спазваме тези правила? Хората в турското семейство се научават да се хранят едва ли не ритуално, също и гощават ритуално. Може би най-голямата ни разлика от западноевропейските общества е това, че на масата се храним с работника си, който не ни е чужд.
Накрая семейството е място, където живее културата на хората от махалата, фолклорът. Всяко семейство от турското общество, независимо в коя страна живее, има митове, приказки, които много малко се различават помежду си. Но мястото, където се предават, не е нито печатница, нито училище. Те се онаследяват директно вътре в семейството от голямо към малко, от бабата по бащина линия на внуците. Накрая да не забравим още нещо - по време на криза основното място, където можем да се подслоним, е семейството. Както създаването на семейство, така и разводът е от най-важните отговорности за всеки турчин или туркиня. Според ислямското право и тюркската традиция, жената или мъжът, за да се разведе, трябва да има основателни причини. Както при всички традиционни общества, разводът не се приема добре. Поради това, че законът и правото му дават това улеснение, да не мислим, че един мъж или жена от турската общност се развеждат лесно. Това е много по-трудно от гледна точка на неписаните правила на общността. Защото в махалата и близките ги питат "защо". Това "защо" кара мъжете и жените да се държат по-внимателно. Даже при някои обстоятелства са принудени да живеят с много трудни съпруги или съпрузи. Детето е под контрола на майката и бащата, разбира се, тях пък ги контролира махалата - общността. Радостно е, че все още се смята за срамно безгрижното и неангажирано шляене на децата от турските семейства по улиците- отвикнали или отдалечени от трудовите навици. Точно от този контингент турски деца в Западна Европа се появявят лица с престъпни наклонности. |
|
| Заман,25 August 2008, Monday |
|
| ЕРДОАН ЮСРЕФ |
