Кризата в Кавказ и уроците за Турция

[Reuters]

Саакашвили настъпи Русия, за да вземе Осетия, но ще загуби и Абхазия, и поста си. Турция е в трудно положение. Преди да попадне в зимна криза с газта Турция е необходимо, съобразно с днешните събития, отново да гради енергийно-политическия баланс и равновесието по отношение на сигурността в региона, пише в. "Радикал", цитиран от БТА.

Президентът на Грузия Михаил Саакашвили може би е решил, че е дошло времето за действие. Сметнал е за подходящи условията да спази обещанието си, дадено по време на предизборната му кампания, да възстанови грузинския контрол над Южна Осетия до края на 2008 година. Август е месецът, през който дипломацията в цялото северно полукълбо излиза във ваканция. Единственото сериозно занимание е концентрирано върху Иран. Освен това вниманието на всички бе съсредоточено върху Пекин, на откриването на Олимпийските игри.

Целта на операцията, започната на 7 август от грузински танкове, бе столицата на Южна Осетия Цхинвали. На 8 август сутринта грузински самолети се присъединиха към операцията, танковете влязоха в Цхинвали, започнаха сблъсъците.

Според руските власти операцията на руската армия е започнала 14 часа след това. Грузинското правителство не видя очакваната от САЩ твърда реакция, на която може би се надяваше, в отговор на неочаваната твърдост на Русия.

На откриването на Олимпийските игри в Пекин президентът на САЩ Джордж Буш се срещна с Путин. Не е напълно известно какво точно е казал Путин на Буш на тази среща. Фактът, че САЩ не показаха очакваната от грузинското правителство реакция, обаче може да има връзка с това.

Същия ден премиерът Тайип Ердоган опитваше да се свърже от Истанбул с Путин, който бе в Пекин, за да го призове към сдържаност. Ердоган нямаше трудности при свързването със Саакашвили, когото също призова към сдържаност. Но този път турският премиер не можа да се свърже с Путин, с когото човек може по-лесно да се свърже, когато става въпрос за теми, свързани с петрол и газ.

В неделя преди обяд Москва съобщи, че Лавров ще разговаря по телефона с Бабаджан.
Преди Лавров да се свърже с Бабаджан Грузия обяви, че се изтегля от Южна Осетия. Но въпреки призивите и на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, и на Европейския съюз, Русия не започна да се изтегля. Смяташе се, че Москва ще продължи операцията си, докато не постигне искането си не само Южна Осетия, но и Абхазия да скъсат отношенията си с Тбилиси.

Всичко това е възможо да се резюмира по следния начин: Може би Саакашвили, който се довери на американското правителство повече от необходимото, смятайки че е дошло времето и са възникнали подходящи условия, предприе трудна операция, разчитайки, че американската администрация стои зад Грузия. В резултат на тази операция, която целеше да се вземе Южна Осетия, не само този регион, но и Абхазия се изплъзна от ръцете му. С този удар Саакашвили направи страната си по-малка, превърна армията в играчка; на такъв един лидер в такъв регион не прощава нито народът, нито армията. Не трябва да се забравя, че бившият лидер Едуард Шеварнадзе предаде поста си на Саакашвили, за да не използва сила срещу народа си по време на "кадифената революция", извършена с външна подкрепа.

Според руските власти неизбежните референдуми в Южна Осетия и Абхазия ще увеличат вероятността за присъединяването им към Руската федерация. Русия излезе от операцията в Грузия по-силна. Путин се утвърждава в очите на народа си като премиер с имидж на лидер, който връща Русия в някогашните й силни дни.
Преди президентските избори през ноември в САЩ - от една страна с преговорите за графика за изтегляне от Ирак, а от друга страна занимавайки се с Иран, се видя, че администрацията на САЩ не иска да попада в кавказкото блато.
Развитието на ситуацията в региона е много важно за Турция. Турция, бе прегърнала силно "този нов съюзник", който след столетия застана на границата й с Русия в Кавказ.

Петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, газопроводът от Каспийско море, жп-линията Баку-Тбилиси-Карс изникнаха като проекти, откриващи възможности за ново сътрудничество в Кавказ. Тези проекти не радваха особено Русия. Турция, която обаче е зависима от руския природен газ и е добър клиент, отново можеше да поддържа баланс в отношенията с Москва. С прекомерните действия на правителството на Саакашвили и този баланс, и сътрудничеството на Азербайджан и Турция с Грузия бе изложено на опасност. Всъщност фактът, че когато Русия удари петролните съоръжения на Грузия в Поти, тя не навреди на петролопровода и газопровода за Турция и Азербайджан, може да се разглежда като знак за старание по този въпрос.

Работите от тук нататък за Турция обаче още повече ще бъдат затруднени. За да не изпадне в криза с газта, Турция е необходимо съобразно с днешните събития отново да гради енергийно-политическия баланс и баланса, свързан със сигурността в региона.

Inform,14.08.08