Как Турция се събуди, за да спре войната на тръбопроводите
Преди заминаването си за Азербайджан премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви за пореден път, че укрепването на мира, сигурността и стабилността в Кавказ е “жизнен национален интерес” за Турция. В Азербайджан той поиска и получи подкрепа от президента на страната Илхам Алиев във връзка с лансираната от Анкара “Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ” в отговор на икономическите и политически сътресения, които предизвиква в Турция конфликтът в Грузия.
Руската интервенция поставя Турция в доста уязвима позиция. “Жизненият национален интерес” на турската държава се свежда до функционирането на тръбопроводите за пренос на енергоресурси, които преминават през Грузия и стигат до турска територия. На тези тръби се базира геостратегическата амбиция на Турция да се превърне в “енергиен мост” за Запада и в неразделна част от европейската система за енергийна безопасност.
Два основни тръбопровода тръгват от Азербайджан и стигат през Грузия до Турция. Най-важна за Турция е тръбата за пренос на суров нефт през Баку, Тбилиси, Джейхан, с дължина 1770 км., по която се превозва “черното злато” от Каспийско море до турското пристанище и която е една от най-значимите в международен мащаб. Този петролопровод на стойност 3 млрд. долара беше пуснат в експлоатация през 2006 година и през него се пренасят един милион барела нефт дневно до западните пазари (1 на сто от световните доставки). Изграждането му беше финансирано отчасти от американското правителство, а основни акционери са Бритиш петролиъм (30,1 на сто) и азерската компания Сокар (25 на сто). С по-малки дялове участват още турски, американски, японски и европейски компании. Към него много бързо беше добавен и тръбопроводът Баку, Тбилиси, Ерзерум, по който се доставят 20 млрд. куб. м. природен газ до Турция от азерските залежи в Каспийско море. Турция, която не разполага с енергийни запаси, има амбицията да се превърне в разпределителен възел на горива в рамките на международната енергийна система.
Турски анализатори смятат, че зад руската интервенция прозира намерението на Москва да осуети енергийните планове на Запада. Турски и чужди наблюдатели говорят за “война на тръбопроводите”, като подчертават, че Русия е нанесла удар по бъдещите планове за по-голяма инвазия в Централна Азия. Вече беше обявено разширяването на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан към Казахстан, а в същото време се водят неофициални консултации за строежа на тръба по дъното на Каспийско море, по която ще се пренася газ от Казахстан и Тюркменистан до Запада. Русия иска да запази контрола си върху преноса на горива от Централна Азия до западните пазари и се стреми да осуети планирания тръбопровод Набуко, по който, след като бъде свързан с тръбата от Бука до Ерзерум, ще се пренася природен газ към Централна Европа.
Освен за тръбопроводите, деловите среди в Турция са обезпокоени и за по-нататъшната съдба на своите инвестиции в Грузия. Търговският стокообмен между двете страни възлиза на 750 млн. долара, а над сто турски фирми, търгуващи с Грузия, изказват “отчаяние и недоволство”. На политическо ниво Анкара е разтревожена също и заради факта, че към хаоса в Ирак се допълва още една “гореща зона” по протежение на нейните граници. “Жизнено важен интерес” за Турция е кризата в съседните страни да отслабне и да бъде защитена териториалната цялост на Грузия и на другите държави от района на Кавказ. Всяко оспорване на тази териториална цялост би било заплаха за самата Турция и би могло да възкреси надеждите на намиращите се на нейна територия кюрди за откъсване на райони.
Правителството на Ердоган откликна на настойчивите призиви на деловите среди Турция да не остава обикновен наблюдател на събитията, а да развие самостоятелна дипломатическа активност. Лансираната от Анкара “Платформа за стабилност и сътрудничество” в Кавказ, която е одобрявана както от Грузия и от Русия, така и от Азербайджан и Армения, представлява още една дипломатическа инициатива на правителството на Ердоган, чиято амбиция е да увеличи авторитета на Турция в този район.
Преди това кабинетът на Ердоган предприе стъпки за сближаване с арабския свят, нормализира влошените отношения със Сирия и стигна до там, да посредничи за нормализиране на отношенията й с Израел. За сетен път правителството в Анкара предприе самостоятелни действия независимо от САЩ. Помощник-заместник държавният секретар на САЩ Матю Брайза дори заяви, че е изненадан от дипломатическата активност на Анкара и най-вече от инициативата й за Кавказ, за която той поясни, че не е бил уведомен. Този път обаче интересите на Турция са значително по-големи от тривиалния й стремеж да наложи своя “авторитетен глас” в този район.
По БТА
