Управляващите в Турция оцеляха, поне засега
 |
Привърженици на управляващата Партия на справедливостта и развитието се събраха да празнуват пред щаба й в Анкара след обявяването на решението на Конституционния съд.
Снимка РОЙТЕРС
Съдът остави премиера Ердоган пред предизвикателството да възстанови политическата стабилност в страната, разединена между привържениците на правителството и на светския елит
Управляващата партия в Турция, която има ислямистки корени, остава на власт, след като Конституционният съд реши да не забранява Партията на справедливостта и развитието (ПСР). С 6 на 5 гласа съдиите решиха, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията, че ПСР подкопава светския характер на Турция и се опитва да превърне страната в ислямска държава. Съдът обаче издаде предупреждение и намали наполовина държавното финансиране на партията, като остави премиерът Реджеп Тайп Ердоган пред голямото предизвикателство да възстанови политическата стабилност в държава, раздирана от непрекъснато задълбочаващото се разделение между привържениците на светската държава и тези на правителството. "Не бе произнесена присъда в полза на искането за забрана на партията, тъй като нямаше седем гласа в негова подкрепа", заяви съдията Хашим Кълъч на специално свикана пресконференция. "Присъдата обаче е сериозно предупреждение. Надявам се, че партията ще си направи необходимите заключения".
Делото парализира Турция от март, когато главният прокурор Абдурахман Ялчънкая внесе искане за забрана на ПСР заради действия, противоречащи на светския характер на страната. Основното доказателство, което той приложи, бе правителствено решение, взето в началото на годината за вдигане на забраната за носене на забрадки в университетите. Казусът със забрадките разделя нацията - за силно религиозните турци той е въпрос на религиозна свобода, а за привържениците на светската държава - символизира политическо решение, което според тях заплашва начина им на живот. Подходът на правителството към въпроса - решението бе взето за една нощ, без обществени дебати - бе остро критикуван и подтикна главният прокурор да предприеме съдебни действия. Наскоро Ердоган призна, че може и да е допуснал грешка.
"Съдът взе Соломоновско решение", каза Шахън Алпай, политолог от университета "Бахчешехир" в Истанбул. "Решението нито унижава половината от населението, което гласува за правителството, нито пък разочарова тази част от обществото, която не одобрява действията на ПСР".
Процесът бе разглеждан като финална битка в конфликта между ПСР и поддръжниците на светския характер на Турция, особено в армията и в съдилищата. Провали се опитът на военните да засрамят Ердоган миналата година заради номинацията за президент на неговия съпартиец Абдуллах Гюл: Ердоган свика предсрочни избори и се върна на власт с 47% от гласовете на избирателите, дори и с по-голяма подкрепа от времето, когато за първи път бе избран за премиер. Сега бе ред на съдебната система да поведе битка за светския характер на страната.
Светска Турция със силна армия датира от 20-те години на ХХ век, когато Мустафа Кемал Ататюрк създава съвременната турска държава от останките от Османската империя. Убеден, че бъдещето на Турция е в Запада и модернизацията трябва да бъде негов приоритет, Ататюрк затваря религиозните училища, отменя халифата - ислямския еквивалент на папството - променя азбуката на страната от арабски на римски правопис.
Политическият ислям обаче никога не е напълно забравен. ПСР, последната в дълъг списък от религиозни партии, забранени от съда, просто се появява с нов образ и получава обществена подкрепа. За разлика от своите предшественици ПСР следва ясна ислямска риторика, агресивно се опитва да налага политика на либерална икономика и се застъпва за присъединяването на Турция към ЕС.
Нищо от това обаче не укротява гнева на поддръжниците на светската държава. Хардлайнерите подозират, че ПСР тайно желае да превърне Турция в теокрация от ирански тип. По-умерените обсъждат това, но са притеснени от неуспеха на ПСР да признае религиозни малцинства като алевитите, изоставянето на плановете да прокарат по-демократична конституция и консервативна политика относно обществения статус на жените. Точно тези притеснения правителството трябва да успокои. "След като съдебното дело вече е в миналото, Турция сега трябва да се заеме с истинските си проблеми", казва Алпай. "Премиерът трябва да се обърне към цялото общество и да се вслуша в критиките, които отправят към него и към партията му."
Турция не може да си позволи повторение на съдебната сага или продължителна и опасна поляризация; това би означавало, че Ердоган ще има много малко възможности. Създаването на широк обществен консенсус може да се окаже неговата единствена гаранция срещу пазачите на светския характер на държавата, които в миналото са осъществявали военни преврати и са взимали съдебни решения срещу правителствата, и могат да го направят отново. Така че решението на Конституционния съд е не само победа, но и предупреждение.
Inform,01.08.08
