Изборът на Турция – генералите или истанбулският имам

Димитър Павлов

Турски национални знамена покриват постамента на паметника на загиналите войници в битката при р. Сакария през 1921 г. Снимка Пресфото БТА

Привърженици на ислямистката Партия на справедливостта и развитието отпразнуваха решението на Конституционния съд в Анкара от 30 юли, с което магистратите глобиха, но не закриха управляващата политическа формация в Турция. Снимка Ройтерс

Неотдавна Турция беше разтърсена от сериозна политическа криза, която отново постави на преден план въпроса за ролята на армията в обществения живот. Страната, която дава мило и драго да се сдобие с пълноправно членство в ЕС, съживи стария страх: ще се намесят ли турските военни да чистят Авгиевите обори на политиците. Управляващите среди в Турция изтръпнаха не на шега пред заплахата за пети път през последните 48 години да чуят шума от танковите вериги и тропота на войнишките ботуши. Това не стана, но в Анкара се разбра, че последната дума винаги ще имат генералите. Те подготвиха и дирижираха блестящо правния концерт, изпълнен от прокурора Абдурахман Ялчънкая, с надвисналата над управляващата Партия на справедливостта и развитието забрана по обвинение в ислямизъм и подкопаване светските устои на държавата. Изпълнението на Ялчънкая заплашваше да детронира двама политици, недолюбвани от турските военни – президента Абдулах Гюл и премиера Реджеп Ердоган. Генералите, смятани за пазители на създадената през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк светска турска държава, нямат доверие на Гюл и Ердоган, въпреки че те бягат като дявол от тамян от обвиненията в ислямизъм. Миналото на двамата обаче дава солидни основания на военните да смятат, че клетвите за вярност на президента и премиера към делото на Ататюрк са само поза за пред светските настроените им сънародници.
Гюл като студент членува в проислямисткия Национален съюз на турските студенти и след военния преврат на генерал Кенан Еврен на 12 септември 1980 г. попада в затвора. В средата на 90-те години на миналия век сегашният турски президент е депутат в парламента от мощната тогава Партия на благоденствието на премиера Неджметин Ербакан, забранена през 1997 г. за ислямистките си мераци. Като депутат Гюл се прочу със спорните си речи за делото на Ататюрк, които бяха припомнени при трудния му избор за президент миналата година.
Партията на благоденствието беше политическа ракета носител и за настоящия турския премиер и тя го изстреля в кметството на Истанбул през 1994 г. Едва станал кмет, Ердоган предизвика обществен скандал, след като по повод новата 1995 г. обяви, че празнуването й е обичай, измислен от секуларистите, който няма законно основание. Ислямистките симпатии на Ердоган през 1998 г. го отведоха в редиците на демонстрантите, протестиращи срещу забраната на Партията на благоденствието от турския Конституционен съд предната година. Сегашният министър-председател дори си позволи публично да рецитира ислямистка поема, което му коства присъда за насаждане на религиозна омраза и той прекара зад решетките от март до юни 1999 г.
Абдулах Гюл и Реджеп Ердоган упорито се мъчеха да се отърсят от сянката на Неджметин Ербакан, наричан от последователите си Ходжата, който преди 11 години влезе в открит конфликт с армията и тя го изрита от премиерския пост. Турските генерали обаче никога не простиха греховете на бившите Ербаканови питомци, един от които – Ердоган, от 2003 г. е в премиерското кресло в Анкара. През 2004 г. военните бяха на път да задействат план за свалянето на премиера, който като управник на града край Босфора се беше нарекъл истанбулски имам. Генерали от сухопътните сили, ВВС, ВМС и жандармерията, които според сайта АНС наричали Ердоган “Блондинка”, намеквайки така за неспособността му да управлява, спретнаха преди четири години операция за отстраняването му под същото кодово име. Нежеланието на ексначалника на турския Генщаб Хилми Йозкьок да даде рамо на колегите си спаси в последния миг премиера Ердоган.
Така, на косъм, се отърва и неговата Партия на справедливостта и развитието, след като само един глас в Конституционния съд не достигна за забраната й.
Магистратите обаче орязаха солидно държавното финансиране на Ердогановата формация. Искащият закриването й прокурор Абдурахман Ялчънкая не успя да махне Гюл, Ердоган и обкръжението им от политиката, но ги накара да треперят до последния миг за бъдещето си. За никого не е тайна, че прокурорът и съдиите бяха просто оръдия в ръцете на истинските властелини на Турция – генералите, които за сетен път направиха показно кой командва парада в южната ни съседка. Съдебно-генералската атака срещу тандема Гюл-Ердоган навежда на мисли за меморандума от 1971 г. на влиятелния Съвет за национална сигурност, изработен от тогавашния шеф на Генщаба Мемдух Тагмач, накарал преди 37 години бившия президент Сюлейман Демирел да напусне премиерския пост. Е, Гюл и Ердоган нямаха такава съдба, но никога не ще забравят случилото се.
Важен момент в премерването на силите на турския генералитет с президента и премиера е аферата “Ергенекон”. И не само защото нелегалната организация, поставила си за цел да провокира военен преврат, гъмжи от висши офицери, като листата водят екскомандващият Първа армия Хуршит Толон и доскорошният шеф на жандармерията Шенер Еруигур. “Ергенекон” е пробен камък за това как ще реагира турското общество на раздвижване в армейските среди. Наистина организацията, в която компания на военни правят професори, бизнесмени и журналисти, беше анатемосана, а членовете й ги очаква съд. Такъв обаче беше и случаят в средата на 70-те години на миналия век с цивилно-военната група на запасния генерал Джемал Маданоглу. Той и хората му също бяха подсъдими за опит за метеж, но скоро някои от тях участваха в преврата на генерал Еврен.
За пред Европа армейските шефове се разграничиха от “Ергенекон”, но е трудно да се повярва, че сдаващият Генщаба Яшар Бююканът е държан на тъмно от делата на доскорошните си колеги Толон и Еруигур. Едва ли и наследникът на Бююканът – генерал Илкер Башбуг, ще погледне с добро око на строга присъда за Толон, Еруигур, генерал Вели Кючук и т. н., с които до неотдавна е служил.
Премиерът Ердоган се опита да вземе реванш от генералите за съдебния ад, на който го подложиха, на последното заседание на ръководения от него Висш военен съвет. В. “Заман” писа, че Ердоган иска да се наруши традицията шефът на сухопътните сили Башбуг да оглави Генщаба след пенсионирането на 30 август на генерал Бююканът и фаворизира командващия ВВС генерал Айдоган Бабаоглу. Правителственият бос обаче инкасира още една загуба от генералите.
ЕС побърза да приветства турския Конституционен съд, че остави на власт Гюл и Ердоган. И това беше сторено с аргумента, че те са отърсили от ислямисткото си бреме. Дали обаче е така, след като съпругите на двамата държавници носят знаковия символ на ислямизма - забрадката. Заради нея Хайруниса Гюл и Емине Ердоган не бяха желани гостенки на приемите на експрезидента секуларист Ахмед Сезер и на светски ориентирания бивш шеф на турския Генщаб Хилми Йозкьок. От Брюксел насърчават Гюл и Ердоган в стремежа им да осигурят на всяка цена еврочленство за страната си. ЕС обаче не пояснява защо евентуална фигура от средите на светски ориентирания турски военно-съдебно-академичен елит е по-малко приемлив партньор от човек, провъзгласил се преди години за истанбулски имам.

Inform,08.08.08