Китни градини свързвали харемите с покоите на владетеля
Одрин - първата столица на султаните
Българският зет Мурад I вдигнал дворец чудо
Територията на България е разположена така, че на няколко часа път може да достигнем до световни забележителности. За да ги видят, други туристи трябва да прекосят океани и континенти. Такъв е случаят, например, с древната Троя - града, около който се разиграва най-прочутата война в човешката история.
Прекосявайки българо-турската граница при Свиленград само на десетина километра, достигаме до Одрин. Днес той има население от 103 000 жители и е главен център на Източна Тракия.
Градът е създаден още от траките, когато се е наричал Ускудама. По-късно тук е построен гръцкият Орестея, а през 125 г. римският император Адриан го назовава на своето име - Адрианопол. До превземането от османските турци през 1369 г. той е един от главните центрове на Византийската империя, за който България води многобройни войни.
От византийската крепост сега е запазено твърде малко поради интензивното строителство в по-късно време. Непосредствено до съвременния градски център напоследък се правят археологически разкопки, които изкараха на бял свят мощната отбранителна стена и сгради, долепени от вътрешната й страна. Особено ефектна е ъгловата цилиндрична кула, която е запазена изцяло.
Градът преживява голям разцвет, след като е превзет от османските завоеватели. За цяло столетие той става столица на издигащата се империя. Именно тук резидират първите турски султани, които се надпреварват да строят монументални сгради. Най-ранният дворец е издигнат още през ХIV в. от Мурад I
който се жени за сестрата на цар Иван Шишман - Кератамара. По-късно султан Мурад II (1421-1451) започва строежа на грандиозен ансамбъл, разположен в равнината на река Тунджа. Комплексът е завършен от Мехмед II Завоевателя, превзел през 1453 г. великия Константинопол и преместил столицата на империята там. От него са оцелели развалините на няколко бани и отделни жилищни сгради като Джиханум, Матбахи Амире и Адалет.
Освен дворците си първите султани благоустрояват и самия град. Най-ранната запазена джамия е Ески Джами на площад Хюриет, построена през 1414 г. от синовете на завоевателя на България - Баязид I Светкавицата. Точно срещу нея през 1417-1418 г. архитектът Алааддин създава закрит пазар, съществуващ и до днес. От епохата на Мурад II пък е дервишката джамия Мурадие на улица Мимар Синан, чиито интериор е украсен с фаянс от Изник.
Одрин остава един от най-големите градове в империята и след като престава да бъде столица. Обликът на града до голяма степен се определя от гигантската джамия, издигната от най-известния османски архитект Мимар Синан между 1569 и 1575 г. По името на управляващия тогава султан тя е наречена Селимие.
Синан бил на 85 години, когато сградата е завършена. Постройката е висока 45 м, а централният й купол е с диаметър повече от 30 м. Той се носи от осем стълба, вградени в стените, за да не се нарушава вътрешното пространство. Джамията има точно 999 прозорци. Легендата разказва, че султан Селим поръчал да е така, за да не го обвинят, че е много алчен, ако прозорците са 1000.
Вдясно от главния площад на Одрин се разполага Уч Шерефели, или джамията с трите галерии. Построена е в 1477 г. и носи белезите от прехода към класическата османска храмова архитектура. Забележителен е комплексът, построен от султан Баязид II в покрайнините на града. Ансамбълът включва огромна джамия, две училища, болница, кухня и столови за бедни и сираци. Недалеч е Сарайичи - просторно поле с арена, където от незапомнени времена се провеждат най-известните в Турция пехливански борби.
Градът и околностите му са известни със своите мостове, построени над пълноводните Марица, Тунджа и Арда. Най-старият запазен от тях е създаден още при византийския император Михаил VIII Палеолог (1261-1282). През 1420 г. той е ремонтиран от Гази Михал Бей и сега носи неговото име. Съоръжението има 27 странични отвора и към него през 1640 г. е добавена оригинална представителна сграда. Мостът на Шахабедин Паша пък е построен през 1451 г. и има 12 отвора, като стъпва върху 11 масивни подпори. Забележителни са мостовете Фатих (1452 г.), създаденият от архитекта Хайреттин през 1488 г. - Баязид, проектираният от самия Синан Сарай (1560 г.) - Мерич (1842-1847) и др.
Одрин не би бил същият без своите покрити пазари и кервансараи за отдих на пътниците. Освен този на архитекта Алааддин, през 1569 г. Мимар Синан строи
огромния пазар Али паша.
Той е дълъг 300 м, има шест входа и вътре са разположени 130 отделни павилиона. Друг търговски център е 255-метровият ансамбъл със 124 павилиона, изграден от Давут Ага по заповед на султан Мурад III (1574-1595). Той бил предназначен специално за посетителите на джамията Селимие. Отново Синан строи Кервансарая на Рустем паша, който е пример за османската класическа архитектура. Днес той е реставриран и превърнат в съвременен хотел. При султан Ахмед I през 1609 г. е построен Кервансарая на Екмекчиоглу Ахмед паша.
Оцелели са и доста от къщите на богатите одрински граждани. Те са масивни, строени от камък и облицовани с дървени дъски. Развиват се на два и повече етажи, на които има многобройни стаи. В просторните дворове има китни градини, към които се излиза от вратите на харемите и мъжките покои. В центъра им често се виждат изградени от мрамор чешми или дори малки басейни.
Ние, българите, също имаме свои светини в Одрин. Там се намира нашата църква "Св. Георги Победоносец", която преди няколко години бе реставрирана. Към нея има библиотека и музей. Друг български храм е "Св. св. Константин и Елена", който предстои да бъде ремонтиран.
Inform,09.08.08
Прекосявайки българо-турската граница при Свиленград само на десетина километра, достигаме до Одрин. Днес той има население от 103 000 жители и е главен център на Източна Тракия.
Градът е създаден още от траките, когато се е наричал Ускудама. По-късно тук е построен гръцкият Орестея, а през 125 г. римският император Адриан го назовава на своето име - Адрианопол. До превземането от османските турци през 1369 г. той е един от главните центрове на Византийската империя, за който България води многобройни войни.
От византийската крепост сега е запазено твърде малко поради интензивното строителство в по-късно време. Непосредствено до съвременния градски център напоследък се правят археологически разкопки, които изкараха на бял свят мощната отбранителна стена и сгради, долепени от вътрешната й страна. Особено ефектна е ъгловата цилиндрична кула, която е запазена изцяло.
Градът преживява голям разцвет, след като е превзет от османските завоеватели. За цяло столетие той става столица на издигащата се империя. Именно тук резидират първите турски султани, които се надпреварват да строят монументални сгради. Най-ранният дворец е издигнат още през ХIV в. от Мурад I
който се жени за сестрата на цар Иван Шишман - Кератамара. По-късно султан Мурад II (1421-1451) започва строежа на грандиозен ансамбъл, разположен в равнината на река Тунджа. Комплексът е завършен от Мехмед II Завоевателя, превзел през 1453 г. великия Константинопол и преместил столицата на империята там. От него са оцелели развалините на няколко бани и отделни жилищни сгради като Джиханум, Матбахи Амире и Адалет.
Освен дворците си първите султани благоустрояват и самия град. Най-ранната запазена джамия е Ески Джами на площад Хюриет, построена през 1414 г. от синовете на завоевателя на България - Баязид I Светкавицата. Точно срещу нея през 1417-1418 г. архитектът Алааддин създава закрит пазар, съществуващ и до днес. От епохата на Мурад II пък е дервишката джамия Мурадие на улица Мимар Синан, чиито интериор е украсен с фаянс от Изник.
Одрин остава един от най-големите градове в империята и след като престава да бъде столица. Обликът на града до голяма степен се определя от гигантската джамия, издигната от най-известния османски архитект Мимар Синан между 1569 и 1575 г. По името на управляващия тогава султан тя е наречена Селимие.
Синан бил на 85 години, когато сградата е завършена. Постройката е висока 45 м, а централният й купол е с диаметър повече от 30 м. Той се носи от осем стълба, вградени в стените, за да не се нарушава вътрешното пространство. Джамията има точно 999 прозорци. Легендата разказва, че султан Селим поръчал да е така, за да не го обвинят, че е много алчен, ако прозорците са 1000.
Вдясно от главния площад на Одрин се разполага Уч Шерефели, или джамията с трите галерии. Построена е в 1477 г. и носи белезите от прехода към класическата османска храмова архитектура. Забележителен е комплексът, построен от султан Баязид II в покрайнините на града. Ансамбълът включва огромна джамия, две училища, болница, кухня и столови за бедни и сираци. Недалеч е Сарайичи - просторно поле с арена, където от незапомнени времена се провеждат най-известните в Турция пехливански борби.
Градът и околностите му са известни със своите мостове, построени над пълноводните Марица, Тунджа и Арда. Най-старият запазен от тях е създаден още при византийския император Михаил VIII Палеолог (1261-1282). През 1420 г. той е ремонтиран от Гази Михал Бей и сега носи неговото име. Съоръжението има 27 странични отвора и към него през 1640 г. е добавена оригинална представителна сграда. Мостът на Шахабедин Паша пък е построен през 1451 г. и има 12 отвора, като стъпва върху 11 масивни подпори. Забележителни са мостовете Фатих (1452 г.), създаденият от архитекта Хайреттин през 1488 г. - Баязид, проектираният от самия Синан Сарай (1560 г.) - Мерич (1842-1847) и др.
Одрин не би бил същият без своите покрити пазари и кервансараи за отдих на пътниците. Освен този на архитекта Алааддин, през 1569 г. Мимар Синан строи
огромния пазар Али паша.
Той е дълъг 300 м, има шест входа и вътре са разположени 130 отделни павилиона. Друг търговски център е 255-метровият ансамбъл със 124 павилиона, изграден от Давут Ага по заповед на султан Мурад III (1574-1595). Той бил предназначен специално за посетителите на джамията Селимие. Отново Синан строи Кервансарая на Рустем паша, който е пример за османската класическа архитектура. Днес той е реставриран и превърнат в съвременен хотел. При султан Ахмед I през 1609 г. е построен Кервансарая на Екмекчиоглу Ахмед паша.
Оцелели са и доста от къщите на богатите одрински граждани. Те са масивни, строени от камък и облицовани с дървени дъски. Развиват се на два и повече етажи, на които има многобройни стаи. В просторните дворове има китни градини, към които се излиза от вратите на харемите и мъжките покои. В центъра им често се виждат изградени от мрамор чешми или дори малки басейни.
Ние, българите, също имаме свои светини в Одрин. Там се намира нашата църква "Св. Георги Победоносец", която преди няколко години бе реставрирана. Към нея има библиотека и музей. Друг български храм е "Св. св. Константин и Елена", който предстои да бъде ремонтиран.
Inform,09.08.08
